Бенчо Обрешков има привилегията да се изгради като художник в

Бенчо Обрешков е „първата лястовица“ на новата живопис от 30-те години на 20 век

Бенчо Обрешков има привилегията да се построи като художник в лоното на двете водещи европейски живописни огнища и школи през епохата – немската и френската. Дългата му и комплицирана художническа подготовка се образува от няколкото най-значителни и солидни изобразителни системи на съвременността.

Роден е на 27 април 1899 година в Карнобат. Между 1918 и 1920 година учи в Художественото индустриално учебно заведение, където негови преподаватели са Петко Клисуров и Иван Ангелов. През 1926 година се дипломира в компетентност „ Живопис “ на Художествената академия в Дрезден в класа на професор Оскар Кокошка и Ото Дикс. Специализира статуя при фамозния Антоан Бурдел и взе участие в изложения в Париж през 1925–1927 година. Прави независими изложби в България, Гърция, Румъния и Германия. Част е от групови изложения в Чехия, Франция и Русия. Завръща се в родината си през 1927 година.

Бенчо Обрешков твори в региона на портрета, пейзажа и натюрморта, рисува подиуми от бита на риболовците и моряците. Характерно за портретите му е майсторското предаване на физиономичните и психическите характерности на моделите. Пейзажите му съвсем постоянно са обитаеми с човешки фигури. Предпочитана техника са маслените бои. Светогледът на Бечно Обрешков се образува още през фигурналната фаза на модерното западно изкуство и синтезира живописно-пластичните системи на импресионизма, експресионизма, фовизма и неокласицизма. Той се оформя като съвременен класик, с което, след завръщането си в България, се вмества от начало до дъно в есететическия развой и художественото развиване на страната.

Обрешков е „ първата лястовица “ на новата художественост, която е била в ход в света и блян за цяло потомство „ Нови художници “ от 30-те години на 20 век. Той съвсем първи открива и слага у нас казуса за картината като креативна категория, извлечена и трансформирана от действителността. Картината не като самоцелна, само че като самостойна живописно-пластическа задача, проведена и подчинена на личните си вътрешни закони на композирането, на картинното пространство, ритмиката на проектите и формите, на фигуралните и светлосенъчните стойности, на комплицирания проблем за колоритното създаване и естетика. Тези проблеми са главният миг в търсенията на актуалното, модерното за тогава изкуство, който вълнува Сезан, Матис, Брак, Пикасо. Те се появяват и у други художници-новатори у нас преди Обрешков, само че не в такава изявена степен.

Поставянето на казуса за картината от Бенчо Обрешков е съзряно от художника и изкуствовед Кирил Цонев, който написа през 1935-та година: „ Той донесе картини, а не илюстрации на действителността…. Той не споделя познатото, а демонстрира опознатото “.

В книгата на Кирил Кръстев за Бенчо Обрешков е обърнато внимание на разнообразни аспекти от личността му – като създател и като човек. Кръстев отбелязва, че художникът е бил магнетична персона, с държание светско, демократично, директно, свободно до смелост, само че и тактично измерено. Характерът му – простодушен и хуманен е зареден с будна подигравка към малоценните прояви в света на изкуството, с правилни и точни преценки, с воюваща отбрана на надареното и напредничавото. Бил е другар с Иван Пенков и Георги Паунчев, Сирак Скитник, Бори Денев, Васил Стоилов, Ненко Балкански. Борис Иванов и други.